Само 7% от жилищната площ в страната е в съответствие с актуалните нормативни изисквания за енергийна ефективност. Посоченият процент включва площта на вече обновени жилищни сгради и тези, които са построени след 2010 г. Това означава, че към настоящия момент в преобладаващата си част жилищния фонд е енергийно неефективен и за него следва да се разработят мерки и политики за обновяване като част от Дългосрочна стратегия за саниране на сградния фонд в България, в съответствие с изискванията на европейска директива (ЕС) 2018/844. В рамките на тази стратегия, трябва да бъде  изготвена пътна карта за поетапно обновяване до 2050 година, като се отчетат специфичните особености в конкретната страна. Директивата изисква да се анализират слабостите и пречките пред обновителните процеси на основата на предишни и действащи програми и инициативи и да се набележат политики и мерки за преодоляване им, за да могат да бъдат ускорени обновителните процеси. Все в тази връзка, в Директивата се препоръчва особено внимание да бъде обърнато на сградния фонд с най-лоши енергийни характеристики и на проблемите с енергийната бедност.

За тази цел по поръчка на МРРБ,  БАКК АД изготви преглед и анализ на националния жилищен сграден фонд в Република България и бяха формулирани и предложени политики и мерки, изпълнението на които, би обезпечило  реализация на обновителните процеси до 2050 г. с междинни срокове до 2030 и 2040.

Анализите показват, че от обновяване за енергийна ефективност имат нужда 703 978 обитавани сгради с обща разгъната застроена площ 184 290 428 кв. м. Това са 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от семеен тип и 500 общежития и сгради за колективно домакинство. От този обхват са изключени обновените по различни проекти и програми в периода 2007-2020 г. жилищни сгради. Броят на еднофамилните сгради е силно преобладаващ над многофамилните сгради, но по площ за обновяване са приблизително равни.  Сходни са, също така, ниските показатели за   енергийна ефективност на жилищните сгради, независимо дали са еднофамилни или многофамилни, кога във времето са построени и по каква строителна система.

На база на заключенията от анализите за състоянието на жилищния фонд, е изведена препоръка за създаване на „ветрило“ от програми за различните нужди на енергийно обновяване в различните типове жилищни сгради, вместо една програма, фокусирана върху конкретен сегмент от жилищния фонд, макар и с най-висок потенциал от енергийни спестявания. Обоснована е, също така, необходимостта от насърчаване внедряване на единични мерки за повишаване на енергийната ефективност при техническа невъзможност за дълбоко обновявяване и икономическа целесъобразност или за целите на поетапно обновяване.

Финансовото обезпечаване на изпълнението на стратегията изисква съобразяване с обстоятелството, че нуждите от обновяване за енергийна ефективност, както в страната, така и в европейски план далеч надхвърлят финансовите възможности на публичните ресурси. Поради това, Директивата изисква преглед и анализ на проблемите и набелязване на действия за решаването им, като необходима предпоставка за привличане на частни инвестиции чрез участие на собствениците.

В тази връзка, в разработката е изготвен детайлен анализ на идентифицирани типове бариери пред обновяването за енергийна ефективност (законово – регулаторни, технически, финансови и др) и са посочени необходими мерки за преодоляването им.

В светлината на спецификите на социалния контекст на страната – висок дял на частна собственост на жилищните сгради – 97,6% са разгледани  финансовите аспекти с оглед реализацията на бъдещите програми с модел на съфинансиране. Доколкото близо 60% от населението живее в многофамилни сгради с различен социален и финансов статус, а за обновяване на сграда е необходимо участие на всички собственици в нея, препоръчва се диференцирано финансово участие, съобразено с различните потребности и възможности на собствениците, за да се осигури включването на всички, при оптимално изразходване на финансов ресурс.

Като предизвикателство е разгледана темата за енергийната бедност. Обосновано е разбирането, че мерките за подобряване на енергийната ефективност в сградния фонд са от особена важност, тъй като трайно допринасят за излизане от състояние на бедност, а не само постигат моментно облекчаване на състоянието на социално уязвимото население, каквато е ролята на социалните помощи за отопление. Все в тази връзка са предложени мерки, по примера на добри европейски практики за целева финансова подкрепа в бъдеще, на неплатежоспособни собственици в многофамилните сгради, различна от социалните помощи за отопление, които удовлетворяват базови нужди.

Подробно са разгледани бариерите пред пазарното финансиране на енергийната ефективност и са дадени препоръки за създаване на възможности за облекчен достъп до кредитен ресурс за целите на обновяването за енергийна ефективност.

Като цяло, препоръката е за създаване на устойчив финансов модел за обновяването на жилищните сгради, съобразен с финансовите възможности на собствениците и състоящ се от 3 компонента:

  • безвъзмездна финансова помощ, с различен интензитет, взависимост от целите на програмата и нивото на постигната енергийна ефективност;
  • улеснен достъп до кредитен ресурс от търговските банки, осигурен чрез създаване на финансови инструменти за споделяне на риска, стимулиращи навлизането на банковия сектор на този пазар за създаване на дългосрочни и безлихвени кредити за собствениците;
  • предоставяне на допълнителна целева помощ чрез отделен механизъм и като необходима мярка за осигуряване участието на нискодоходни собственици в програми за обновяване.

Предлага се и да се разгледа възможността за диференциране на компонента безвъзмездна финансова помощ и на регионален принцип (за регион с ниски, средни и високи доходи на населението), както и  създаване на общински фондове в подкрепа на жилищната политика и обновяването.

Материалите могат да бъдат намерени на интернет страницата на МРРБ –
Новини и Стратегически документи и полезна информация