Обявената от правителството Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в България е инициатива с голям социален и политически заряд и определено е голям успех както за правителството, така и за местните власти. По изпълнението на програмата обаче могат да бъдат направени редица подобрения, които да гарантират прозрачност и продължаване на дейностите дори и след приключване на безвъзмездното субсидиране. Това заявиха от Коалицията за подобряване на жилищните условия в България „Достоен дом” и нейните партньори пред журналисти днес.
Трябва да бъде разработена дългосрочна национална жилищна стратегия, в рамките на която да бъдат поставени програмите за енергийна ефективност и подобряване на жилищните условия, заяви Минчо Бенов – координатор на Коалиция „Достоен дом”. По думите му, въпреки огромния успех, който е програмата сама по себе си, все още остава впечатление, че всичко се върши на парче и набързо, докато липсва адекватна жилищна политика.
Не трябва обаче програмата за енергийна ефективност да се разглежда като инструмент за социална политика, а като място за бизнес, както е в редица други страни, изтъкна арх. Здравко Генчев – изп. директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. Според него един от основните проблеми в програмата е, че съществува методика, но не и конкретни цели.
Според арх. Генчев една от основните посоки за развитие трябва да е осъществяването на образцови проекти, за да може подобни начинания да продължат занапред с финансиране от собствениците и с привличане на частен капитал. Проблем остава и ниският целеви клас, който ще постигнат сградите след саниране.
„В Белгия всички сгради трябва да са клас А, без държавна субсидия. В България може да се стремим към клас B, а не както е заложеният сега клас C“, каза арх. Генчев.
Според арх. Николай Гълъбов – зам.-председател на Камарата на архитектите в България, третият проблем пред програмата е възможността средства да изтичат не по предназначение, тъй като в насоките за провеждането на обществените поръчки по програмата проектирането и санирането се предвижда да бъдат възлагани заедно. От „Достоен дом“ настояват, че отделянето на тези две дейности ще доведе както до по-малки общи разходи, така и до повече прозрачност. Премахването на критерия „най-ниска цена“ като решаващ за избора на изпълнител също би допринесло за по-малки разходи в целия жизнен цикъл на една сграда заради очакваното по-високо качество на изпълнението и материалите.
Подмяната на асансьорите също да се включи в програмата
Подмяната на остарелите асансьори също би следвало да се включи в обсега на програмата за енергийна ефективност в жилищата, заяви Николай Маринков – главен секретар на Българската асансьорна организация. До 80 на сто по-малко енергия е разходът на едно ново съоръжение, в сравнение с остарелите, които понякога са на повече от 30 – 40 години и поради занижения контрол не са преминали необходимите ремонт и поддръжка.
120 хиляди асансьора в страната се нуждаят от подмяна, близо три четвърти от тях – спешно. За да се знаят реалните рискове, свързани с експлоатацията на остарели асансьори, които доведоха до редица широко отразени в медиите инциденти, е необходимо да се проведе обследване на между 2 и 4 хиляди асансьора по европейския стандарт EN 81-80.
Източник: сп. Фасилитис